Gena, Jluch — Софийско градско

Слушать Gena, Jluch — Софийско градско

Текст Gena, Jluch — Софийско градско

Интро
Има градска легенда, че когато си отиде добра душа, независимо на кой нещастник, някъде в нощна София изгасва една улична лампа

[Първи куплет]
Софийско градско
Със триста в час, през всичко свято
И не виждам да се отразяват звезди в асфалта
Мирис на сяра, уринна пара се извисява
Дигни джама, пътешествие под небето над Ада
Очи в очи със звяра, който от дете ме напада
Опънал артерия дълга, колкото хиляди Витошки
Пълна с кръвта и сълзите на добри души
Тук никога не е имало добре дошли
Разбираш ли?
Той дъвче, смазва и отхрачва
И дали още се дебнете или си му станал плячка
Различен отговор всеки ден
Изкъпваме колата на скорост, във движение с многобройните жертви на кървава баня
От вечния двубой между черната орда на сенките и самотното опълчение на нощното осветление от всеки стълб на тротоара
Бият се за оная душа на задната седалка пред припадък
Ше се давя ли в мрак?
Ше изгарям ли в светлината?

[Бридж]
Нима?
Тоя град ше изяде и мен?
Нема значение, нека вечеряме
Нима?
Тоя град ше изяде и мен?
Нема значение, нека вечеряме
[Втори куплет]
Софийско градско —
‘Къде е шибаната газ, натисни я здраво
След тунела ше завием на ляво
Дай да пийна малко, дажама дигай яко
Намалил си баса, бате, дай му жега
Дай да сви’аме, и’ам, само ч’ай са облегна
Дедо, бавиш ли бе? Аре дай на пета
Курвите да знаят кои са най-дупета, ма’а му д’еба
Да, бе, курво, аз съм шефа
Земи млъкни и подай онова шише там
Копеле, кажи къде остаи пакета
Тре’а да се дигна, че ми стана зле с’я
К’е отиде джина, бате, ня’ам да песта
Още малко и съм поръчал оркестър
Нещо-нещо, малко-малко ми попричерня, братлета’

[Трети куплет]
Вие му се свят, пие от обяд
Копелето пуши като ад
Мушнал у нослето лошо нещо
Разредителя е бърза гибел
Къв си ти, бе, бате? Дръж се, идем
Не е проблем да те поберем в леген
Недей, леке
Тука ли сме? К’вот не е добре — пере
Упоритите у коритото с’я ше ви прострем, братле
Промит тъпак, няма се промени
Амфетамин, качак, поп фолк, промили
Лош-лош със неговите
На чело на цела бригада — тегав тип е
Нищо, че е 93 набор, гледа VIP Brother
Екшън, ти лафа
Мо’е си сигурен живота — е филм, братле
Само, че го хвана от средата
Т’ва момче е смазан като сянка
Пребледнял като сламка на задна седалка
На няква кола, но не знае, че е там
Само знае, че ше драйфа
Дармадан, бате, пиян-залян
Наркоман в лоша компания
Колата спря, излезе сам от там
Потен, ‘се едно е бил в сауната
Подпрял се е на улична лампа като удавник
Искряща в мрака светлинка, сякаш му изгаряш катран в червата
Сам страда, беше обичан, вече от никого
Спрял да обича себе си, изчезва в нищото
Последваха го неговите авери по чашка
Тези, които цяла нощ не бяха с него в колата